„Златния сръндак Белчо“
Никога няма да забравя момента в който ми се обади отговорника по лова в района където се появи сръндака. Той ме попита кога ще ходя да снимам при тях, а аз му отвърнах, че имам много ангажименти сега и ще е малко по-натам във времето. След което той ми каза: отложи всичко и тръгвай веднага щом можеш към нас – появи се нещо изключително и невиждано. След като го разпитах и поговорихме аз реших, че трябва да стягам багажа и да отпътувам веднага. Пътувайки на там си казах, че до като не го заснема няма да се спра. Тръгнах от вкъщи към 4:30 сутринта. Нямах търпение да пристигна и да хванем гората. Колегите ме чакаха рано сутринта и след като направихме план за действие се отправихме към района в който се мяркаше животното.
Това е външен район, открита територия – няма никакви заградени площи. Намира се на територията на ЮЦДП. Животното бе забелязано на фото капан на едно от подхранванията. Тук е мястото да се обърна към всички читатели и да споделя нещо много важно. Опазването на дивеча и подхранването му са приоритет и са от първостепенно значение за държавните ловни стопанства на територията на ЮЦДП. Това е така и на териториите на всичките други държавни горски предприятия и на техните териториални поделения – било то ловни или горски стопанства. Колегите полагат неимоверни усилия за като за опазването и стопанисването както на дивеча, така и на горския фонд. Хората отдават цял един живот в българските гори и ловни полета и това не се случва само на територията на стопанствата, а разбира се при свободните ловци. Изграждат се съоражения, хранилки, солища и пр.. През тежките и сурови зимни условия на тези места се извършва подхранване на дивеча. На териториите на стопанствата, където има висока концентрация на дивеч това се прави ежедневно. Дивечът се подхранва предимно с концентриран фураж (царевица, ечемик и гранулиран фураж), груб фураж (сено и люцерна) и сочен фураж (земна ябълка, картофи, цвекло, тиква…). Набляга се и на т.нар. солища, които осигуряват необходимите минерални вещества за метаболизма на животните. Извършват се наблюдения и охрана да дивеча. Провеждат се куп мероприятия и дейности с цел опазването и съхранението на това огромно биоразнообразие с което разполагаме на територията на нашата държава.
Нека сега да се върнем на този изключително рядък феномен, а именно появата на белия сръндак! След като направихме плана за действие тръгнахме към даденото място, което бе високо в планината. Отидохме на подхранването и след зареждането на хранителния комплекс аз се позиционирах в специално изграденото укритие за наблюдения на дивеча (т.нар. – чакало). Разположих се вътре в него и заех позиция. Започна чакането. Бях на около 1400м. надморска височина, часа бе 8:50, а температурата -9 градуса. Максималната температура, която достигна времето в престоя който имах бе +1 градус. Аз стоях в укритието до 17:15 часа или 8 часа и 25 минути. Нямам специално облекло и обувки, нямах и отопление и ниската температура бе голямо изпитание. Както физическо, така и психическо. В такива условия човек трябва да е добре подготвен. Малко след позиционирането ми и се появиха първите животни – няколко сърни. След това започнаха да идват и да си отиват и други сърни, започнаха да се показват и няколко сръндака. Колегата ми се обади да ми каже, че е много близо до мен и ми кара отопление, за да не ми е толкова студено. Аз обаче му казах точно сега да не идва, защото пред мен има група с животни. Разбрахме се да го остави в близост зад мен и като преценя кога е удобно да слезна и да го взема. Така и не го направих. Имаше моменти в които буквално не се издържаше, но вътрешното ми чувство не ми даваше да се изправя и леко да се раздвижа, камо ли да излезна от укритието. Бях доста решителен в това и изобщо не съм го мислил. Едва на шестия час си позволих да се изправя и леко да се раздвижа за минутка-две максимум. Идваха животни, държаха се спокойно и отминаваха. Белчо, както аз си повтарях постоянно обаче не се появяваше. Молех се да излезне и да го зърна, пък ако е рекъл Бог и да го снимам. И така след 4 часа и половина от горния край на гората излезна една сърна, която ми направи впечатление. Тя се появи и застоя на периферията на гората. Това привлече и вниманието ми – не се втурна веднага към храната, а застоя и започна да се ослушва, държеше се боязливо и плахо.
Малко след това, зад нея се появи той – Белчо! Феномена от Родопа планина!!!
Стоях, гледах и сякаш не можех да осъзная какво се случва. Понечих веднага да започна да снимам, но реших да изчакам животното да излезне изцяло от гората, да се открие, да се успокой и тогава да предприема други действия. До този момент ми се бяха появили точно 30 животни, той бе 31-я. Това число има голяма символика за мен. Свързвам го с най-добрия човек, когото съм познавал – моят Баща. Аз до тогава не си позволих да отворя нито един прозорец, снимах зад стъклото. Колкото и хубави сцени и животни да имах пред мен, аз бях с ясната цел и нагласа – да видя и ако е възможно да снимам т.нар. от мен – Белчо. При отварянето на прозореца и при най-малкия полъх на вятъра животните те усещат в повечето случай. И аз не смеех да си позволя до този момент да рискувам и да изплаша дивеча, които излизаше и оставаше да се храни. С колегата рано сутринта предвидливо обаче подхранихме освен на определеното за това място и на малко по-далечно разстояние. Хем ако се появи там да не може да ме усети, хем от фотографска гледна точка идваше точно на хоризонта. Хубаво е да съумеем и ако е възможно да снимаме от нивото на очите на дадения обект, а не да снимаме от ъгъл, от горе. Точно от там се появи за мой късмет. Заснех го и с камерата и с фотоапарата доста добре. На първо време без да отварям прозореца на укритието. След като го наснимах достатъчно така да се каже реших, че вече е време да рискувам. Отворих много внимателно и бавно прозореца. Нито едно от животните не реагира, защото освен той и сърната с тях имаше още няколко животинки. Започнах снимане първо с камерата, защото тя не издава никакъв звук и след като бях заснел доста сцени реших, че моя момент е дошъл. Извадих фотоапарата и започнах да снимам. От скоро снимам и с камера и хората във видеото виждат наистина самото действие и това е по-интересно на голямата аудитория. Мен изключително много ме плени видеозаснемането, но все пак винаги ще си остана на първо място фотограф. За мен добре направената снимка разказва много. Снимката е най-големия спомен. След време остава това, което си написал и снимките, които си заснел. Снимах и не вярвах на очите си. Той не просто ми позираше, той постоянно сменяше позициите на тялото си и се местеше от едно място на друго. Така успях да го заснема от всички ракурси и от всевъзможно различни позиции на тялото и места на които заставаше. Наблюдавах го и го заснех около 25 минути, което е изключително много. След което той и сърната се върнаха в гората точно от там от където се появиха. Седях и се радвах какво се бе случило. Бях обзет от вълнение и адреналин. Благодарях на Бог, на природата, на гората, на самото животно…благодарих им, че избраха мен. Чувствах се на „седмото небе“, чувствах се късметлия! Изключително рядко се случва да се появи такова животно. Много рядко се ражда и оцелява до такава възраст – около 5 годишен, според всички експерти с които съм разговарял. Проведох разговори с хора които са светила в областта на ловното ни стопанство и всички са на мнения, че не че е невъзможно да се види, но е изключително рядко и са малцината тези, които са имали това щастие. За мен лично на колко години е възможно да се случи на колко родени животни и в какво съотношение се появява никой не може да отговори. Рядко е! Едно на милиони е лично за мен. Рядко е не само за нашите ширини, а и в световен мащаб. При елена лопатар се случва по-често и от време – на време се забелязва. При сърната обаче не е така. И повярвайте ми чувството да го срещнеш е неописуемо.
Времето което прекарах в укритието ми се отблагодари и бях високо награден. Животното ми се появи след няколко часа повторно. Имам богат опит в заснемането на дивеч. Развил съм зрението, слуха и обонянието ми изключително много. Умея и улавям всяко едно движение или помръдване в гората. Толкова концентрирано продължавах да наблюдавам и чакам, че не съм си отклонил вниманието и за секунда, но го видях едва когато се беше появил на открито. Как стана това нещо не мога и сега до като пиша да си обясня. Другото странно нещо е, че толкова годишен и толкова забележим заради цвета на козината си никой до скоро не го бе забелязал. Беше се появил от някъде. От къде – никой не знае. Хората на това място са всеки ден на терен, много са отговорни, познават района и дивеча си като петте си пръста на едната ръка и не го бяха виждали до момента в който се появи. Този път го наблюдавах около 19 минути. Снимах, радвах се, не вярвах какво се случва. След това се подплаши от нещо (не бе от мен) и побягна, изчезна. Чудех се какво да правя, но тъй като времето напредваше и реших, че няма за кога да се местя в друг район да снимам,а ще остана до привечер тук. Така и сторих. Бях доволен от това, което бях заснел. Продължаваха да се появяват едни животни, да си тръгват да идват нови и така.
Времето през целия ден бе много променливо. От силен вятър, падане на мъгла, започна и лек снеговалеж, та чак до валежи от сняг на „парцали“. После се изясни много и стана чисто. Появи си и слънце. Толкова хубаво огря мястото, че си виках: е защо сега не излезне пак?
И така и стана – Белчо се появи за трети път. За мен едно животно да се появи в един ден на едно и също място три пъти подред е невероятно. Това само по себе си също е много рядко. Този път обаче Белчо стана за мен – „Златния сръндак“. Толкова хубаво и приятно се озаряваха меките и топли слънчеви лъчи върху него и снежната покривка, че той засия. Той грееше! Той светеше! Бялата козина сякаш стана златиста и отразяваше по неповторим начин слънчевата светлина. Снимах, радвах се, благодарях и дори плаках. Не мога да опиша чувствата и емоциите които изпитвах. Беше неповторимо. До този момент това бе най-големия късмет който съм имал в гората. Имал съм и други невероятни преживявания, които не отстъпват на по нищо. Но като снимка сама по себе си, тази на белия сръндак е най-уникална в моята кариера. Чувствах се избран да го направя. Не само да го заснема, а да имам щастието да наблюдавам и изучавам даденото животно и поведението му цели три пъти бе феноменално. За трите му излизания съм го наблюдавал и изучавал повече от час. Той се държеше доста предпазливо като цяло. Отделно любопитстваше и според мен изучаваше животните от собствения си вид. Те от своя страна страняха от него. Странно. Любопитно. Неизвестно за всички ни защо е така. Така ли е като цяло? В общи линии много въпросителни се появяват, върху които има много какво да дискутираме и обсъждаме.
Но едно е ясно. В тази магична и изпълнена с енергия планина – Родопи се появи наистина един Феномен! Появи се Чудо! Бялото животно и особено тогава, когато е изключително рядко да се роди такова от даден вид е поличба. Поличба е на ДОБРО! Поличба е на Надежда, на Вяра, на Любов! Поличба е на нещо хубаво! Поличба е на блага вест! Радвайте му се!!! Замислете се повече, върху това което правите всеки ден. Правете добро и природата ще ни се отблагодари. Просто бъдете добри, бъдете Човеци!
Ние живеем на една малка като площ държава, но родина с много голямо разнообразие. С изключително различни планински масиви; с безброй реки, езера, язовири, водопади и пр.; с приказното ни черноморие; с невероятни природни феномени, пейзажи и панорами гледки спиращи дъха… Имаме толкова богата история… толкова много История на това прекрасно място – България! Толкова много археологически места и паметници. Имаме богато биоразнообразие!
Хора – бъдете просто добри! Нека всички пазим това, което имаме! Нека го съхраняваме и нека се грижим за него! Нека се гордеем какво сме постигнали и направили и да го показваме с високо вдигната глава на идните поколения! На идните поколения – на Бъдещето!!!
За мен „ Златния сръндак – Белчо“ е Ангел! Ангел пазител на всичко чисто и свято, на добро и хубаво!
Снимки и разказ: инж. Цветомир Цолов